неделя, 9 декември 2012 г.

Генетиците доказаха,че циганите са дошли от Индия.


Генетиците доказаха,че циганите са дошли от Индия.


Историческите данни сочат,че Индия прогонва циганите на север. Има твърдения,че съседните племена не издържали на нескончаемите им кражби.
Там  в Средна Азия са познати са под името люли.
После през тези места минава Чингиз хан и ликвидирал голямата част от циганите.
Отделни племена успяват да достигнат до Персия, откъдето след време също били прогонени.
В Европа част от циганите се представят за египтяни откъдето идва името джипси.
Други пък се представят да потомци на римски легионери,откъдето идва прословутото "рома", с което искат да ги наричаме.
Така или иначе тези прогонени от родината си индуси се озовават в Европа.
В крайна сметка циганите не са европейски народ, а индуси.
 Европейските генетици най-накрая  анализирали гена на ромите и изяснили, че този народ се е обособил в северозападна Индия преди около 1500 години, а е проникнал в Европа преди 900 години, пише в статия, публикувана в сп. Current Biology.
"От генетична гледна точка всички роми са свързани помежду си с две неща – те произлизат от северозападна Индия и техните предци са сключвали бракове с представители на други народи по време на миграцията им на територията на Европа" заяви ръководителят на групата учени Манфред Кайзер от университета в Ротердам, Нидерландия.
Групата е възстановила историята на ромите, като е изследвала и сравнила гените на хора от 13 обособени ромски групи от различни части на Европа.
Според генетиците най-вероятната родина на ромите е територията на днешните щати Гуджарат, Раджастан и Кашмир в северозападна Индия. Именно тук живеят няколко изолирани народи като мегхавали в Гуджарат и пандити в Кашмир, чийто ген е най-близък до ромската ДНК-а.
  В Европа ромите са проникнали първо на Балканите, а оттам и в останалите й райони.
Циганите идват тук именно със съдействието на една чужда окупационна сила – Османската империя.
Малко преди това обаче ромите са преживяли две големи съкращения на популацията си-вероятно от Чингис хан.
Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак.
През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия.
През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от гърците.
В плен във Византия са отведени множество зоти.
Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка.
Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето.
И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Република Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни).
 Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) От Египет, през Егейските острови и Гърция, през 11 век циганите попадат в Европа, а през 14 век вече скитат из повечето европейски страни.
Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.
 Проникването им продължава на вълни през XIV в. във Влахия, Бохемия, а след 1407г. а цяла западна Европа - Австрия, Саксония, Бавария, Дания, Франция, Испания. Макар и малобройни, циганските табуни достигат Португалия, Уелс, Шотландия, Скадинавските страни. Още по онова време те се превръщат в постоянна грижа и заплаха за установения обществен ред. От непрестанните набези на нямащите дом и отечество пришълци страдат не само феодалните владетели, но и крепостните селяни и градски еснафи. Всички те търсели и намирали какви ли не средства за да ги прогонят или унищожат. Спонтанно възникналите изстъпления станали повсеместни, като в тях се включила и католическата църква. През цялата си история циганите от всчки възрасти, проникнали в западната половина на континвента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания и мъчения - от убийства, каторга до разпъване. С една дума - на тотален геноцид. Средновековните хроникьори списват циганите като най-долни същества, по-скоро животни. Това убеждение в съзнанието на тогавашното общество се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496, 1497 н 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони, и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпяни на германска земя и разрешава избиването им. В Саксония, електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места. В 1504 г.
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.
Депортирането на българските цигани в германските лагери на смъртта - наред с това на евреите, е предотвратено от мащабното противодействие на обществеността. Обстоятелство, което днес е напълно пренебрегнато и не само неоценено, но използвано срещу сторилите това благодеяние и високохуманен акт българи.

Възникна грешка в тази притурка
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com

Декларация за поверителност



„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.