понеделник, 18 април 2011 г.

ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК- СТРАСТНАТА СЕДМИЦА



СТРАСТНАТА СЕДМИЦА


Богослуженията през последната седмица преди Пасха припомнят последните дни от земния живот на Господ Иисус Христос, за неговите страдания, смърт и погребение. Тази седмица се нарича „Страстна", т.е. в превод от църковнославянски „Страдалческа". Нарича се и „Велика" поради значението на великите събития, станали през нея.
Св. Йоан Златоуст учи: „През тази седмица е премахната древната тирания на дявола, потъпкана е смъртта, вързан е силният (врагът) и са разпръснати неговите оръжия; заличен е грехът, премахната е клетвата и е отворен раят; небето не е вече недостъпно, хората се приближават до ангелите, разделящата преграда е вдигната, границите - заличени. Бог на всемира е примирил небето и земята".
Богослуженията през тази велика по смисъл и съдържание седмица са белязани и с външно величие. Те са украсени с мъдро подбрани пророчески, апостолски и евангелски четива, възвишени, вдъхновени песнопения и дълбокосъдържателни, благоговейни обреди. Всичко онова, което в Стария Завет е предизобразено или предсказано, а в Новия Завет е изобразено или казано за последните дни и часове от земния живот на Богочовека - всичко това е събрано от Църквата в един жив и величествен образ, който постепенно се разкрива пред нас в богослуженията на Страстната седмица.
Богомолците, присъстващи през тези дни в храма, имат възможност последователно да се пренесат мислено и духовно в Йерусалим, на Елеонската планина, в Сионската горница, в Гетсиманската градина или в градината на Йосиф Ариматейски. Богослуженията през тази седмица ни сближават с отиващия на доброволни страдания Спасител. Те ни дават безценната възможност мислено да съзерцаваме пролятата за нас Негова пречиста кръв, да чуваме като че ли непосредствено от Неговата уста последните Му предсмъртни думи и наставления. Като присъстваме през Страстната седмица на богослуженията, които ни представят живо и образно всички събития от последните земни дни на Господ Иисус Христос, които все едно че се извършват пред очите ни, ние, християните, заедно със своя Спасител вървим към Голгота и се разпъваме заедно с Него - „сшествуем Ему и сораспинаемся Ему", както се пее в църковната песен.
Страстната седмица е знаменателно време. Тогава християнските души се извисяват и се настройват за възприемане на най-възвишените мисли и чувства. Св. Йоан Златоуст свидетелства, че първите християни в горещото си желание да бъдат неотстъпно с Господа през последните дни от земния Му живот, през Страстната седмица задълбочавали молитвите си и засилвали подвига на поста. Те, като подражавали на Господа, Който единствено от обич към падналото човечество претърпял големи страдания, се стараели да бъдат добри и снизходителни към немощите на своите братя и да извършват колкото може повече дела на обич и милосърдие. Като смятали за неприлично да произнасят осъждания и да издават присъди в дните на нашето оправдание чрез пречистата кръв на Непорочния Агнец, те прекратявали всякакви искове, съдопроизводства в обществени места, спирали всякакви спорове и наказания и дори освобождавали за този период затворниците от веригите им, ако не били уличени в тежки углавни престъпления.

ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК


„Ето, Младоженецът иде в полунощ и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е онзи, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да не останеш вън пред затворените врата на царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си Боже, заради Богородица помилвай ни!" (Тропар, гл. 8)
В богослуженията през този ден св. Църква приканва вярващите да съпътстват Христос, да се разпънат заедно с Него, да умрат в Негово име за всички житейски наслади, за да живеят с Него.
Като сближава в тайнственото съзерцаване събитията от Стария и Новия Завет, св. Църква ни показва бъдещите страдания на Спасителя в старозаветния предобраз на целомъдрения Йосиф, който, бидейки невинен, бил унизен и продаден в робство от братята си, но после пак бил въздигнат от Бога. В синаксара на този ден се казва: „Йосиф е предобраз на Христос, защото и Христос става обект на завист за Своите едноплеменници - юдеи; Той бива предаден от ученика Си за тридесет сребърника, бива заключен в мрачен, тесен ров - гроба, но като въстанал от него чрез собствената Си сила, се възцарил над Египет - т.е. над всякакъв грях и окончателно го победил, станал владика над целия свят, човеколюбиво ни е изкупил чрез даруването на тайнствената пшеница и ни храни с небесния хляб - животоносната Си плът".
От евангелските събития св. Църква припомня изсъхването набезплодната смоковница, която символизира юдейското общество, при което Иисус Христос не намерил истинския плод, а само лицемерната сянка на закона. Тази смоковница е изобличена и прокълната от Него. Тя символизира също така и всяка душа, която не принася плод на покаяние.
Освен притчата за изсъхналата смоковница утринното Евангелие ни назидава чрез разказаната от Спасителя именно на този ден притча за неправедните лозари, убили първо слугите на господаря си, а после и изпратения от него син.
Тази притча изобразява ожесточаването на юдеите, които първо убивали пророците си, а след идването на земята на Божия Син, убили и Самия него. Тя се отнася също и за християните, които нарушават апостолските и светоотеческите заповеди и чрез това продължават да разпъват Божия Син чрез своите прегрешения.
В литургийното евангелско четиво св. Църква напомня за съдбата на богоотстъпния юдейски народ и свършека на света, предречени от Иисус Христос. Чрез описване на големите и многобройни бедствия и признаците, предшестващи разрушаването на Йерусалим и края на вековете, вярващите се подбуждат въпреки злото, в което лежи светът, към великодушие, безпристрастие, търпение, молитва и духовно бдение. Те се утешават от общението на Спасителя за разпространяването на Евангелието из целия свят и съкращаване на бедствията „заради избраните" (Мат. 24:14, 22).
Мисли за последния час, окаяна душо, и се пази да не бъдеш посечена като смоковницата. Трудолюбиво разработвай дадения ти талант, като бодърстваш и викаш: да не остана вън от Христовия чертог!

„Църковен вестник", бр. 15/1996 г.

http://www.bg-patriarshia.bg/
Възникна грешка в тази притурка
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията на Криейтив Комънс.

За контакти: yphalachev@gmail.com

Декларация за поверителност



„Бисквитката“ DART на DoubleClick се използва от Google в рекламите, показвани в уебсайтовете показващите реклами от AdSense или участващите в одобрени от Google рекламни мрежи.
Когато гледате дадена реклама или кликнете върху нея, възможно е в браузъра Ви, да бъде поставена „бисквитка“.
Събраните данни от тези „бисквитки“ се използват за подпомагане на по-доброто показване и управление на рекламите в сайта или сайтовете на издателя, както и в цялата мрежа.
Доставчиците – трети страни, включително Google, използват „бисквитки“, за да показват реклами въз основа на предишните посещения на потребителите в уебсайта.
Използването на „бисквитката“ DART позволява на Google и нейните партньори да показват реклами на потребителите въз основа на посещенията им на Вашите и/или на други сайтове в интернет.
Потребителите могат да откажат използването на „бисквитката“ DART, като посетят страницата за отказване на рекламирането.